8 декември – исторически погледнато, ДЕН ЗА ПРАЗНУВАНЕ

Да сте се замисляли някога, колеги, какво точно празнуваме на 8 декември? Ние и без това всеки ден празнуваме факта, че сме студенти. Така де, ако не друго – младостта и издръжливостта на всеки студентски организъм. Разликата е, че въобще не се налага да се нагърбваме с излишна организационна дейност, да правим резервации и да плащаме куверти.  И без това като теглим чертата, най-обикновена събота вечер ни излиза на същата цена.

Има и втора версия, според която на тази заветна дата се отбелязва все още съществуващото висше образование по нашите земи. Година след година то продължава да оцелява въпреки всички злоупотреби на патроните му и издънката, известна като образователна реформа.

Да се върнем на въпроса – за друга причина за купонясване сещате ли се?

Формалният повод веднага изкача – 8 декември е датата, на която през далечната 1888 г. е основано първото висше училище в България, което по-късно фамозно е наречено Софийски университет. Това от една страна означава, че любимата ни родина си е направила дългосрочна застраховка за бъднините. От друга страна (и според мен това е нещото, което касае студентите и на тазгодишния 8 декември) – създадена е академичната общност в България.

Точно общност е думичката, която успява да придаде смисъл на канските усилия да се напаснат вкусовете, финансовите възможности, предпочитанията и хилядите основателни и неоснователни претенции, за да празнуват заедно групичка хора, които иначе се засичат само по лекции и по изключение в кафето. Ако не всички, то поне повечето от студентите държат, незнайно защо, точно осмия ден от дванайстия месец да прекарат с групата, курса, по-голяма или по-малка част от тях.

Истината е, че силата на студентите се крие в чувството им за общност. Дори когато забравят, че са академична общност и излязат извън университетите.

Може би това най-силно проличава в спомена за всички революции или бунтове по света, където са забъркани и студенти. Изброяването може да започне с Великата френска революция. Всъщност студентите се включват и в последвалата революционна вълна през 1848 г., обхванала цяла Европа.
Така е - студентите (които обикновено имат собствено мнение) винаги са готови да жертват николко лекции, а понякога и дори жовота си, в името на своята кауза. Тук са изброени някои от историческите събития през последните стотина години, в които е замесена студентската общност.

• 1954 г. – студентските бунтове в Унгария срещу СССР.
• 1967 г. – хипи движението в САЩ срещу войната във Виетнам.
• 1968 г. – в Берлин и Париж студентите протестират срещу войната във Виетнам, но и срещу съществуващия обществен ред;
• 1968 г. – Пражката пролет.
• 4 юни 1989 г. – демонстрациите срещу комунистическия режим в Китай на площад Тянънмън в Пекин завършват с около 2000 убити и 10 000 ранени.
• 17 ноември 1989 г. – с бруталното разпръскване на студентска демонстрация, предизвикана от падането на Берлинската стена, започва Нежната революция в Чехия; студентите играят важна роля при свалянето на комунистическия режим и в другите бивши членки на СССР.
• декември 2004 г. - Оранжевата революция в Украйна, предизвикана от манипулирането на изборите за президент в Украйна.
• март 2006 г. – студентските бунтове във Франция, предизвикани от законопроект на правителството на Доминик дьо Вилпен.
• 2006 г. – студентите в САЩ протестират срещу войната в Ирак.

В България също не изоставаме що се отнася до шумни прояви и мръзнене по улиците.

На 3 януари 1907 г. студентите от Софийския университет проявяват своенравието си, като освиркват публично княз Фердинант. Последва закриване на учебното заведение за 6 месеца, а неговите преподаватели, подкрепили младите си колеги, са уволнени. Въпреки липсата на каквито и да били данни за политически характер на акцията, тя става повод за налагането на строга цензура, която ограничава академичната автономия. Нещо повече – всякаква критика срещу държавния глава в публичното пространство се забранява, като санкциите са конфискация, глоба и затвор.

Със студентски протести започва и „нежната революция” в България. Юни (срещу резултатите от първия тур на изборите за Седмото велико народно събрание, произведени на 10 юни) и юли 1990 г. се състоят първите стачки на студентите в София. През 1993 г. същите се включват активно и в демонстрациите срещу правителството на Жан Виденов.

На 10 януари 1997 г. в 9.30 ч. студенти и преподаватели от СУ "Св. Климент Охридски" се присъединяват към живата верига пред Народното събрание в подкрепа на "Декларацията за спасение на България", внесена в парламента на 19 декември 1996 г. от Съюза на демократичните сили. А от 30 януари до 4 февруари 1997 г. движението в столицата е блокирано от студенти в знак на протест срещу управлението на БСП и в подкрепа на генералната стачка, организирана от синдикатите.

Понякога каузата не е националното благо. Студентските проблеми сами по себе си са достатъчно сериозни, за да задействат чувството за общност. На 3 април 2003 г. над 1500 студенти блокират за 30 минути движението на Орлов мост в знак на протест срещу премахването на преференцията за ползване на две безплатни линии при купуване на абонаментна карта за една и срещу намаляването на работното време на градския транспорт. Инициатор на протеста е студентският съвет на СУ "Св. Климент Охридски".

Аплодисменти за всички студенти! Само искам да ви напомня, че единственото нещо, което се налага да демонстрирате на тазгодишния 8 декември, е умението ви да правите купон – по възможност такъв, че да остане в историята (понеже най-вероятно вие няма да помните нищо, а все отнякъде трябва да разберете какво се е случило? Където и да отидете, каквото и да правите със сигурност ще дадете всичко от себе си, така че давайте – избирайте! Възможностите са безбройни – от вас зависи!

Любица Луканова, www.VisitBulgaria.net